Ходенето му беше идеално. После го пуснахме да тича

Изследване проведено в една сесия върху един и същ субект: първо пет минути ходене на пътека, после кратка почивка, после леко тичане с км/ч. Сензорите остават закачени на тялото между двете измервания.

Ходенето излиза почти като по учебник: двата крака поемат удара с разлика от 2,3%. Задържат се на земята еднакво време, съответно 51,7% и 51,5% от крачката. Размахът на подбедриците се разминава с 1%.

Ако сесията беше свършила дотук, анализът щеше да казва, че резултатите са достатъчно добри и няма нужда от корекция.

Седем минути по-късно същият човек тича със същите сензори и същата система за измерване.

И разликата в удара на крака скача от 2,3% на 13,6%.

Причината е в самата механика. При ходене винаги има момент, в който и двата крака са на земята. Тежестта се прехвърля плавно от едната страна на другата и тялото има време да компенсира каквото има за компенсиране. Бягането маха този момент изцяло. Всяка крачка се поема от един крак, за два пъти по-кратко време, при няколко пъти по-голяма сила.

Компенсацията, която е достатъчна при 6 км/ч, при 8 вече не стига.

За него това значи нещо конкретно: ако беше отишъл на оценка на походката при ходене, щеше да си тръгне спокоен. Разликата, която го засяга, съществува само докато тича.

Ако бягаш, мери бягането си. Тест на ходенето/стъпалата ще ти даде нерелевантна информация, а анализът на тичането е това, което ще ти покаже какво се обърква при теб и какво можеш да направиш по въпроса.