Наистина ли лесното ти бягане е лесно?

Измерих се сам: пет минути на пътечка, 8 км/ч. Всеки би нарекъл това възстановително темпо.

Пулсът ми беше 72% от максималния, т.е. в маратонска зона. Усещането: 4 от 10. Три числа относно едно и също бягане, и трите казват различно нещо.

Откъде идва разликата

Краката се движеха във възстановително темпо, а сърцето ми работеше като за маратон.

Това положение си има име: скрита умора. Тялото върши повече работа, отколкото темпото показва, а ти го разбираш чак когато седмицата свърши и си по-разбит, отколкото би трябвало.

Видеото не показва защо

Гледам записа на телефона и бягането изглежда чисто, сравнително симетрично. Окото вижда крачката, но не вижда какво става в милисекундите след допира на петата. Точно там се разминават двете страни:

Десният крак поема удара 2,4 пъти по-рязко

Четирите сензора мерят таза, торса и двете подбедрици. За пет минути това са 715 крачки.

Скоростта на удара показва колко бързо нараства силата, след като кракът докосне земята, а не колко бързо се движи кракът. Отляво е 80 g/s, отдясно - 197 g/s.

Силата обаче е обърната: 5,5 g отляво срещу 4,8 g отдясно. Левият крак поема по-голямата сила, а десният я поема за по-кратко време. Два крака, които вършат различна работа, общо 715 пъти за пет минути, но аз не усетих разлика.

Каденсът обяснява част от това

163 крачки в минута са под диапазона 167–185 (Heiderscheit 2011, Cavanagh & Williams 1982). По-нисък каденс значи по-дълга крачка: тялото пада от по-високо и поема повече на всяко стъпване.

Ако планираш темпото си, планираш едно, а тялото прави друго

Лекото тичане не беше толкова леко за мен в крайна сметка. Работата, която тялото ми върши, се отразява в начина, по който всяка крачка се поема, а не се характеризира само с темпото ми.

Това не е диагноза и не предсказва травма. При всеки има разлика между двата крака. Полезното е да знаеш колко е при теб, как се развива във времето и какво можеш да оптимизираш, ако искаш.