Ускорява, без да прави повече крачки

Бегач с два записа в една сесия - осем и десет километра в час.

При бавното темпо каденсът му е 150 крачки в минута, а при бързото - 156. Скоростта се вдига с една четвърт, крачките с една двайсета.

Разликата отива изцяло в дължината на крачката: от 88,9 на 106,8 сантиметра.

Литературата дава 167–185 крачки в минута като диапазон (Heiderscheit 2011, Cavanagh & Williams 1982). Багачът в този случай е под него и на двете скорости, а колкото по-бързо тича, толкова по-далече е от него.

Второто число обяснява цената, която бегачът плаща. Тазът му се движи вертикално със 120 милиметра при бавното бягане и 116 при бързото, при референция 70-110 (Folland 2017). Част от енергията, която трябва да го носи напред, го вдига нагоре, а после трябва да бъде поета обратно от тялото при всяко падане.

Има и трето число, което се вижда само защото имаме два записа: разликата между двата крака в скоростта на поемане на удара се удвоява при по-бързото темпо, от 11,4% на 21,0%.

Тоест колкото по-дълга става крачката, толкова повече се разминават двете страни.

Пулсът потвърждава сметките. И на двете скорости усилието е една зона над темпото, т.е. тялото върши повече работа, отколкото бихме очаквали спрямо темпото.

Каденсът е едно от малкото неща в бягането, които могат да се променят лесно ведната. Какво може да се направи? Настройваме метроном на 170 и две-три седмици обръщаме на внимание на каденса. После измерваме тичането отново, за да проверим ефектът от корекцията.